* * *

Мома сънува мъртвата си майка

Легнала Дафинка, та заспала,
поди дърво дафиново,
поди клонче маслиново.
Тихък си ветрец подуха,
ситен си дъждец завале,
отхвърли клонче дафиново,
удари Дафинка в чело.
Дафинка се веднага събуди,
па зела да се кълне:
- Ветре, ветре, ненадуха ли се,
и ти дъжде, ненавале ли се?
Станало девет години,
мама откак е умрела,
насън ми не е дохождала,
а сега ми е насън дошла,
и ти да ме будиш!
И ми дума продума:
"Мамина Дафино, Дафинке,
ожени ли се, мама, или не си,
ако не си, мама ще те ожени,
ще те ожени мама, ще те задоми
у царска райска градина!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010