|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвата си майка
Заспала й бяла Тодорка
под бял, под червен трендафил.
Таман си сладко заспала,
буен ми вятър полъхна,
ситна ми роса поруся
и си Тодорка от сън събуди,
Тодорка си вятър прокълна:
- Ветро льо, та не почака,
та да не дочака, та духна.
Стана ми девет години
майка ми от кога почина,
на сън не ми е дошла.
Таман си ме мама хитро учеше:
"Синко Тодоро, га доде събота,
главата си да не миеш,
кърпата си да не переш,
помии да не личкаш,
че вода не моя да пия
от твойта мръсна помия!"
Черна гора, Чирпанско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|