|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвата си майка
Заспала е мома Дафинка
под дърво, под дафиново,
под клонче, под маслиново.
Таман си сладко заспала,
заспала, сън сънувала
и хладен ми вятър подухна,
Дафинка от сън събуди.
Дафинка вятър кълнеше:
- Ветро льо, проклетнико,
да се провалиш, ветро ле,
дето ме от сън събуди.
Стана ми девет години,
от кат майка ми й умряла,
на сън ми не дохождала.
Сега ми на сън тя дойде,
там ми кротко учеше,
там ми мило думаше:
"Дъще ле, Дафинке ле,
кога дойде бяла събота,
главата да си не миеш,
помията да си не фърляш,
на ситен гергеф да не шиеш!"
Черна гора, Чирпанско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|