|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвата си майка
Легнала ми е Дафина
под дърво, под дафиново,
под клонче, под маслиново.
Силен ми ветер задуха,
ситна ми роса зароси,
ми строши клонче маслино,
удри Дафина сред чело,
мегю две веги писани,
мегю две бузи цървени.
Сепна се мома, събуди
и жално-милно заплака.
Като плачеше, велеше
и ситни сълзи ронеше:
- Девет години миная,
откак се мама помина,
насън се мама присъни
и на Дафина велеше:
"Дафино, ожени ли се,
Дафино, задоми ли се?
Ако не си се женила,
бързо при мама да дойдеш -
там ще те мама ожени
за бели Божи ангели!"
Банско, Разложко; седенкарска (НПЮЗБ 1, № 285 - "Сън за
умрялата й майка").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|