|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома сънува мъртвия си брат
Заспала бела Драгана,
хубава бела Драгано,
край тия бели Дунаве,
Тънък си ветър подухна,
та се Драгана събуди.
Драгана ветър кълнеше:
- Ветре ле, ненадухал се,
сега ли найде да духаш?
Таман бех благо заспала,
заспала, засънувала;
откак бе брат ми погинал,
на сън не бе ми дохождал,
сега насън бе ми дошъл
и ми се милно молеше:
"Сестро Драгано, Драгано,
да кажеш, сестро, на мама
главата да си не мие,
на тато, сестро, да кажеш
брадата да си не бръсне,
и тизе, сестро Драгано,
кърпата да си не переш,
че дека прида, да прида
се кално, сестро, се мътно."
Горни Богров, Елинпелинско; жетварска - когато станат от обеден
сън (СбНУ 60, № 361 - "Сънувала умрелия си брат - 3").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|