* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подранил,
рано ми на ден Гергьовден,
че си кончето възседнал,
че отиде да си погледа
нивите, росни ливади.
Като се назад завърна,
Еленка го е попитала:
- Тодоре, първа пръвнина,
откак се двама вземахме,
се сме беркет имали,
а таз година, Тодоре,
ще ли берекет да има?
Тодор Еленка думаше:
- И таз година Еленке
голям берекет ще има.
Че си аргати повикал
и на аргати продумал
жътвари да му намерят.
Аргати в село отиват
че му жътвари намират;
като узряло житото,
че ги на нива изпратили -
нивите да му пожънат,
ливадите да му окосят.
Тодор си конче възседна,
отиде да си обиколи
жътвари, още жътварки.
Като на нива пристигнал,
като го видяла Марийка,
Марийка чакъмджийката,
сред нива си го срещнала
и на Тодор думала:
- Тодоре, виден болярин,
много богатсво си имаш,
ала ти е грозна булката!
Тодор си нищо не казва.
Пак му Марийка повтори:
- Я я, Тодоре, изпъди,
че двамата да се вземеме.
Тодор Марийка думаше:
- Кат се с Еленка вземахме,
тогаз си имот събрахме.
Аз бех чуждо аргатче,
тя беше клето сираче,
сега си всичко имаме,
не мога това да сторя.
Пък му Марийка потрети:
- Пусто да ти е богатството,
като ти е грозна булката
и ти се смеят хората.
Тодор се много засрамил,
конче си назад обърнал,
че вкъщи си отиде.
Еленка го е попитала:
- Защо си тъжен, кахърен
дали жътвари не жънат?
Тодор Елена думаше:
- Жътвари жънат, Еленке,
а ти, Еленке, я иди
в мазето вино наточи,
колкото двамка да пиеме.
Става Еленка отива,
ах че я Тодор настига,
че й главата отреза
и я в мазето зарови.
Като си навън излиза,
аргати влизат в двора,
аргати, още чобани,
чобани, още жътвари,
и на Тодор думаха:
- Тодоре, виден болярин,
какво си Бога съгрешил -
много ти овце измряха,
много ти снопи изгоряха,
Марийка чакъмджийката
и тя сред ниви изгоря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.