* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подрани,
рано ми на ден Гергьовден,
нивите да си обходи,
нивите, росно ливагье.
Нататък весел отиде,
насам ядосан се върна.
Негова булка Тодорка,
тя си на Тодор продума:
- Тодоре, първо венчило,
каква се е беда случила,
та си толко кахърен?
Тодор й дума-говори:
- Не се е беда случило,
най ми са ниви за жътва
и ливади за косене,
а ние сме само двамата,
как ще ниви приберем
и ливади покосим?
Тодорка дума-говори:
- Врано конче си възседни
и цялото село обходи,
жътвари си, Тодоре, събери,
жътвари, още косачи.
Тодор Тодорка послуша,
врано конче възседна,
цялото село обходи,
че ми Тодор посъбра
четирсе и девет човека.
Кат си за къщи тръгна,
по пътя Тодор срещна
Марийка чакъмджийката.
Тодор на Марийка продума:
- Марийке, моме хубаво,
я да ми станеш жетварка,
жетварка и надзирателка,
жетвари да ми наглеждаш,
жетвари, още косачи.
Марийка се е съгласила
жетварка да му стане,
жетварка и надзирателка.
Тодор жетвари на нива отведе,
косачи на ливадите
и се в дома си завърна,
и на Тодорка продума:
- Тодорке, първо венчило,
тлъста кокошка заколи,
прясна погача омеси
и руйно ще вино наточиш
да идем двамка да пием
и да се веселиме,
жътвари ще ниви пожънат,
косачи ще ливади покосат.
Тодорка кокошка заклала
и пресна погача месила,
докато тя готвеше,
Тодор при жетвари отиде,
врано конче възседна
и се за ниви запъти,
като се през ниви зададе,
Марийка чакъмджийката,
като видела Тодор,
през ниви се затече,
Тодор сред ниви предтече
и си му дума-говори:
- Тодоре, виден болярин,
пусто ти имане остало,
кога ти е грозна булката.
Я иди, Тодоре, я иди,
булчето си кайдисай
и мене, Тодоре, да вземеш,
че съм ти лика - прилика
на твоето богатство.
Тодор си конче обърна,
и кога си в двора влизаше,
Тодорка през двора ходеше
с бело менче в ръце.
В дълбоки изби отиде,
руйно вино наточи,
Тодор след нея отиде
и й главата отряза,
главата скача, говори:
- Тодоре, първо венчило,
какво пред теб прегреших,
та ми отреза главата?
И се от душа отделва.
Тодор на двора отива,
двора му пълен с аргати -
овчари, жетвари, косачи.
Овчари на Тодор думаха:
- Тодоре, виден болярин,
какво пред Бога прегреши,
стадото как си пасеше,
до една овците измреха.
Жетвари на Тодор думаха:
- Из ясно небо гръм дойде,
нивите, Тодоре, запали,
всички се ние спасихме,
сал една жертва дадохме -
Марийка чакъмджийката.
Тодор като дочува,
че е Мария изгорела,
бърже в мазе отива,
да види Тодорка жива ли е.
Тогава се на двора върна
и на аргати продума:
- Аргати, мои овчаре,
косачи и жетвари,
халал ви е богатството ми,
моите двори широки
и мойте къще високи!
И се в сърце убожда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.