* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Тодор Добранки думаше:
- Добранке, добра стопанке,
знаеш ли, стопанке, помниш ли
ние двама като се събрахме -
ти беше клето сираче,
аз бях селско ратайче,
нищо нищичко нямахме.
Кога се двама събрахме,
всичко със тебе събрахме,
ниви безкрайни купихме,
пари безброй събрахме.
Девет години как стана,
от всичко много имаме,
един си косур имаме -
от сърце рожба нямаме.
Тези години дор десет
от сърце рожба добихме -
два мъжки близнака.
Днес на къра ходих,
ниви и ливади обиколих,
житото много хубаво.
Как ще си жътва пожънем,
като си с двама близнака на ръце,
кой ще им гозби да прави.
Добранка на Тодор продума:
- Не бой се, първо венчило,
жътвата ще си приберем,
аз ще си гозба направя.
Та си коня възседнал
на три села за жътвари отишъл,
от три села жътвари завел,
завел на нивата на голямата,
до триста стари дюлюма.
Калинка драгоманката
тя си жътвари водеше
и си чакъма режеше
и си песен пееше.
Тодор за село замина,
да си гозби занесе на уракчиите
и на Добранка продума:
- Много жътвари имаме,
да ли ще им гозба стигне?
- Шест фурни хляб съм опекла
и три казана гозби сварила.
Тодор си ядене взима
и го в каруца сложи
и на жътвари занесе.
Като са се нахранили,
чакъме почнали да жънат.
Калинка Тодор продума:
- Тодоре, зенгин чорбаджи,
ниви безкрайни ти имаш
и пари безбройни ти имаш,
ала един косур ти имаш.
Добранка не е за теб,
тя е черна и грозна,
я я остави, Тодоре,
ние двама ще се вземем.
Тодор на Калина продума:
- Я мълчи, Калинке, не думай,
ние когато се двама събрахме
от нищо нищичко нямахме,
това което го днес имаме,
все сме с нея събрали.
Тодор си коня възседна
и си у тях отива.
Из пътя като вървеше,
вървеше и се чудеше,
как да стори, направи -
да си Добранка погуби.
И на Добранка продума:
- Я вземи бели бакъри,
да слезеш долу в мазата,
наточи вино червено,
да го на жътвари занеса.
Тя си бакъри вземала,
та си в мазата слязла.
Един котел напълнила,
вторият като подложи,
Тодор си в мазата слезе,
та я за коса хвана
и й врата извива,
и й главата отряза.
Викнала и заплакала:
- Тодоре, първо венчило,
за мене като не ти домиля,
барем не ти ли домиля
за двата братя близнака,
за тях не ти ли домиля,
че са на шест месеца,
на шест месеца неотгледани!
Като тая работа извършил,
навънка излязъл,
един ратай си дошъл
и на Тодор продумал:
- Тодоре, зенгин чорбаджи,
голямо чудо стана.
Както жънахме голям се облак зададе
и от облака трясък падна,
нашата нива се запали,
всичките снопи изгоряха,
всички жътвари се избавиха,
Калина драгоманката
сред нивата изгоря.
Тодор като чува тези думи
от срам и позор,
че си от пояс ножа изтегли
и си сърцето прободе
и се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.