* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Петрева жетва много стасала,
много стасала и престасала,
ама си нема Петре аргаке.
Проговорила грозна Гроздена:
- Тако ти Бога, Петре джелепче,
яхни си, Петре, враната коня,
ойди си, Петре, там нанадоле,
там нанадоле, у Пиянецо,
там че намериш, Петре, аргаке.
Послуша Петре грозна Гроздена,
ойде си Петре там нанадоле,
там нанадоле, у Пиянецо.
Там си собра Петре аргаке -
педесе и пет, море, девойки.
Веднък им собра Петре сръпове.
Отвел ги Петре голема нива,
голема нива с бела пченица.
Закара я тая длъга поста,
колко длъга, повече широка.
Сам Петре, море, по ни' връзуе,
курва Калина, море, налага,
налага, море, и се облага
и на Петрете вели-говори:
- Ой Петре, Петре джелепче,
много си хубав и чорбаджия,
ама ти грозна, море, Гроздена!
Петре ву вели, вели-говори:
- Тако ти Бога, курво Калино,
ако е грозна, моме, Гроздена,
она е умна и акъллия,
она ми, моме, домо подръжа,
она ми, моме, ручок уготви,
ручок уготви и го изпрати,
и го изпрати на аргакето.
Проговорила курва Калина:
- Ой Петре, мори ле, чорбаджийо,
напъди, Петре, грозна Гроздена,
я че те вземем, Петре джелепче,
и я че да ти ручок уготвя,
и я чем, Петре, да го изпратя,
да го изпратя на аргакето.
Ойде си дома Петре джелепче,
та си сосече грозна Гроздена,
пресекъл я е през половини.
Па ойде Петре при аргакето,
па си изпрати курва Калина.
Изпратил я е дома да иде,
дома да иде, вечеря да готви,
вечеря да готви за аргакето.
Па си отишла курва Калина,
па си е ошла Петреви дома.
Глава умила, пременила се,
пременила се у бела сая.
Па е легнала курва Калина,
па е легнала малко да преспи.
Леко заспала курва Калина.
Кога си дойде Петре джелепче -
кравите реват неизмузени,
телците реват незадоени,
аргаке поят у равни двори.
Курва Калина здраво заспала,
вечеря няма за аргакето.
Разплакал се Петре джелепче,
та на Гроздена вели-говори:
- Мори Гроздено, грозно невесто,
проклета да е курва Калина,
та си направи, та те сосекох,
вечеря нема за аргакето!
Проговорила грозна Гроздена:
- Ой, Петре море, Петре джелепче,
отвори, Петре, шарени ковчаг,
извади, Петре, платно свилено,
та ме препаши през половини,
та да си, Петря, вечеря сготвя,
вечеря сготвя за аргакето.
Послуша Петре грозна Гроздена,
отвори Петре шарени ковчаг,
извади Петре платно свилено,
препасъл я е през половини.
Па излезна грозна Гроздена,
крави измузе, телци задои,
вечеря сготви за аргакето.
И е седнала грозна Гроздена,
и е седнала, и душа дала.
Кога я виде Петре джелепче,
извадил е ножче из ножница,
па се убоде у клето сръце -
и си извика Петре джелепче:
- Проклета да си, курво Калино,
тизе ми, моме, домо затвори,
и децата без майкя остави -
проклета да си, курво Калино!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.