* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано си Тодор подрани,
рано, рано на Гергьовден,
нивите да си убиде
дали са ниви класили
класи и са ресили -
има ли голям берекет.
Елена, булка хубава,
тя си на Тодор думаше:
- Любе Тодоре, Тодоре,
Тодоре, виден чорбаджия,
Тодоре, прочут болярин,
защо ми рано подрани
на ден ми, на ден Гергьовден?
Тодор Еленка думаше:
- Либе Еленко, Еленко,
отивам ниви да видя,
да видя дали са класили,
да видя дали са ресили,
кога нивите узрели.
Тодор събрал жътвари,
цялото село момите,
момите и ергените.
Най-подир викал Марийка,
Марийка чакъмджийката,
Марийка другомахнаджийка,
тя да им сече чъкъмо.
Тодор си в село отиде,
на връкчии манджа да носи.
Отдалеч иде и вика:
- Елено, булка хубава
много съм, любе, изморен,
главата ме е заболяла.
Ний се с Марийка скарахме
на наща нива голяма.
Я иди в изби дълбоки,
наточи вино цървено.
Еленка булка хубава,
тя слезе в изби дълбоки
да точи вино цървено.
Тодор подире й отиде
та я във изба заключи
девет катанци ковани.
Че се на нива повърна
да вземе бяла Марийка.
Отдалече като идеше -
цялата нива гореше.
Жътвари Тодор думаше:
- Тодоре, чорбаджийо ле,
Тодоре, прочут болярино,
какво си пред Бога прегрешил
та ти нивата изгоря?!
Ето и овчари пристигат
и си на Тодор думат:
- Тодоре, прочут болярино,
какво си пред Бога прегрешил
та ти овцете измряха
и ти говеда избесняха?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010