* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подранил
на деня, деня Гергьовден -
нивите да си обиколи,
нивите и росно ливаде.
Като се назад повърна
Тодор Еленке думаше:
- Чудя се либе, мая се
как ще си жътва пожънем,
как ще си снопите преберем.
Четири деца имаме
две момченца и две момиченца,
не ти ли, мила, дотегна
цели дванайсет години
сама да срещаш и изпращаш?
Аз съм, мила, намислил
тази година Еленке,
слугиня да ти пазаря,
на тебе да ти помага,
на всичката къщна работа.
Еленка булка хубава
за всичко беше съгласна,
без да мисли горката,
че тази тяхна слугиня,
тя ще да стане причината
живота да им развали.
Почна се вече жътвата,
жътвата, още коситбата.
Като са всичко прибрали
Тодор Еленка думаше:
- Еленке, булка хубава,
срам ме е вече от хората,
хората да ми натякват,
че ти си, Еленке, ходила
с турци и с българи,
и с клета вяра циганска.
За туй съм, Еленке, намислил
да земем да се разделим.
По криво дело завежда,
съдът право отсъдил -
двамата да се разделят,
дялбата щяла да стане
на деня, на Гергьовден.
Тодор Еленка изгони
и на кръчмата отива,
и почва наред да черпи,
че се е от Еленка отървал.
След туй по къра излезе
нивите да си обиколи,
нивите и росни ливади.
Като през нива вървеше
сред нива човек изкочи
повдигна пушка - пукна му,
там падна Тодор, издъхна,
Еленка булка хубава
се назад повърна
да си децата отгледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.