* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Той рани Тодор, Тодоре,
рано ми на Гергьовдена,
да си нивите йобиде,
нивите, росни ливади.
Той ходи Тодор, върна са,
Еленка го посрещнала,
посрещнала й попитала:
- Тодоре, любе Тодоре,
има ли голям берекет
като миналта година?
Тодор Еленке думаше:
- Еленке, любе Еленке,
голям берекет имаме,
чудя са, любе, мая са
как ще си жетва приберем
със тез две дребни дечица!
Еленка дума на Тодор:
- Тодоре, любе Тодоре,
и туй ли да та науча!
Га стане време за жетва,
ти имаш трима яргати,
яргати ще си изпроводиш,
на три ги села изпроводи,
вракчии да ти съберат,
момчета и момичета,
лесно ще жетва приберем.
Дошло е време за жетва,
Тодор аргати изпрати,
на три ги села изпроводи,
та му вракчии събрали,
момчета и момичета.
Той ги през двори преведе,
че ги на нива заведе,
на негва нива голяма.
Женали и са бързали.
Марийка чакъмджийката,
Марийка драгоманката,
Марийка дума па Тодор:
- Тодоре, чуден болярин,
Тодоре, голям богаташ,
сичкото ти е хубаво,
сал едно не ти харесвам,
че ти е бульчето най-грозно.
Тодор Марийке думаше:
- Марийке, ти чакъмджийке,
Марийке, ти драгоманке,
кога се двама събрахме
със мойто бульче Еленка,
от нищо нищо нямахме,
в кермидка ляб си печахме,
с картунка вода носяхме,
че той ни Господ помогна,
сичкото това събрахме.
Марийка чакъмджийката,
Марийка драгоманката,
Марийка дума пак Тодор:
- Тодоре, чуден болярин,
Тодоре, голям богаташ,
ако Еленка погубиш,
двамата да са земеме,
двамата, холам, със тебе,
колкот сте с Еленка спечелили,
още толкова ще спечелиме.
Тодор й нищо не рече,
глава надолу наведе,
право във тях си отиде.
Еленка пак го попита:
- Тодоре, любе Тодоре,
женят ли бърже вракчии?
Тодор Еленке продума:
- Еленке, любе Еленке,
вракчии женят и бързат.
Я иди в изби дълбоки,
наточи вино й ракия,
да едем двамта, да пием!
Еленка са зарадвала,
отишла в изби дълбоки
да точи вино й ракия.
Тодор подиря й влезе
със остра брадва във ръка,
та й главата отряза,
бързо навънка излезе.
Оловари още говедари,
говедари още овчеря,
и те във двора влизаха
и на Тодора думаха:
- Тодоре, чуден болярин,
Тодоре, голям богаташ,
какво си сторил, направил,
сички добитъци измряха,
само си ние идеме!
Най-подир идат вракчии
и те на Тодор думаха:
- Какво си сторил, направил,
сичките снопи изгоряха,
Марийка чакъмджийката,
Марийка драгоманката,
и тя сред снопи изгоря!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.