* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Орал е Филип оране,
разора църни угари,
посея бела белия
и цървената пченица.
Метна година, роди се,
узрело му е белия.
Яхна си коня дория,
отиде село Праово,
събра си Филип аргате -
сто и педесе сърпове
и седемдесе везаче.
Та ги заведе на нива,
на тая нива голема -
десет е дена орана
със девет чифта биволе,
десети брана влачили.
Фана се Филип на постат,
до него мома Тодора,
па му Тодора говори:
- Море, Филипе, Филипе,
Филипе, млад чорбаджийо,
що ти прилега на коня
и ти прилега на постат,
саде ти грозна Гроздена!
А Филип си ю казува:
- Моме Тодоро, Тодоро,
д' ако е грозна Гроздена,
деца ми чува хубави!
А Тодора му казуе:
- Море Филипе, Филипе,
деца са ситна росица,
либе е грозно за заман -
рошаво, неоплело се,
пръчаво, непременето.
А Филип си ю казуе:
- Мъжко ю дете на ръце,
тежка ю къща на глава -
не пада да се умие,
да се умие, опере!
А Тодора му казуе:
- Море Филипе, Филипе,
да съм ти млада господжа,
дзаран че рано да станем,
главата че си умием;
вечер че те да успим,
че се пременим, изперем -
нече ти одим пръчава,
пръчава, непремената.
Филип ю нищо не дума,
сръпо си на сноп остави,
яхна си коня дория,
та си отиде за пладне.
Още от коня не слезнал,
и на Гроздена говори:
- Гроздено, грозна господжо,
готвила ли си пладнина,
точила ли си ракия?
А Гроздена му говори:
- Я съм пладнина готвила,
ракия не съм точила.
Пойде ракия да точи -
Филип по нея отиде,
та я у линьо префърли,
па си везе пладнина.
Тамън из село излезна,
среща му иде овчаро,
па си на Филип говори:
- Море Филипе, Филипе,
Филипе, млад чорбаджийо,
каква би тая работа
у света права пладнина -
два ти овнове пукнаха,
що ти звънците носеха
и у овците личеха!
Тамън замина овчаро,
среща му иде коняро,
па си на Филип говори:
- Море Филипе, Филипе,
Филипе, млад чорбаджийо,
каква би тая работа
у света права пладнина -
два ти коньове пукнаха,
що у конете личаха!
Филип занесе пладнина.
Тамън ручаха жетваре -
ето ми иде ратайо,
па си на Филип говори:
- Море Филипе, Филипе,
Филипе, млад чорбаджийо,
каква би тая работа
у света права пладнина -
мъжко ти дете пукнало,
що ти ратае редеше!
Филип си сълзи порони
и на Тодора продума:
- Моме Тодоро, Тодоро,
оти ме така измами,
та ми детето, бре, умре?
А Тодора му казуе:
- Мъжки чем деца да близним,
с благо че млеко да доим,
та скоро че ти пораста.
Ка беше утре назаран,
Тодора дома остана.
Ка дойде Филип на пладне,
той на Тодора говори:
- Моме Тодоро, Тодоро,
готвила ли си пладнина,
точила ли си ракия?
А Тодора му говори:
- Море Филипе, Филипе,
Филипе млад чорбаджийо,
нещо ме глава заболе -
ни съм пладнина готвила,
ни съм ракия точила.
Филип ю нищо не дума -
чръвен си оцет наточи
и чеснов си лук натура,
та си пладнина занесе.
Като ручаха пладнина,
он на ратае говори:
- Ратае, мои ратае,
двамина дома д' идете,
да изведете два коньи,
два коньи, млади айгъре,
па да ванете Тодора,
за коньи да я вържете,
па да пущите коньове,
Тодора да си разкина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.