* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор рани,
рано ми на Гергьовден
нивите да си обиколи;
кат са назад връщаше,
Еленка булка хубава,
тя си Тодора посреща
и на Тодора продума:
- Има ли берекет таз година?
Тодор на Еленка продума:
- Голям берекет имаше,
чудя се и се мая -
как ще си берекет приберем.
Еленка на Тодор продума:
- Я иди, Тодоре, у селата,
жетвари, Тодоре, намери,
жетвата да си пожънем.
Тодор Еленка послуша,
девет чети жетвари довежда
и ги на нива завежда,
и кат са назад връща,
на Еленка дума:
- Стягай се, Еленке, да жънем,
жетвари на нива заведох.
Еленка гозби сготвила,
сготвила и хляб опекла,
и си Тодора пратила,
пратила хляба да занесе.
Отгде загледа Тодора
драгоманката Марийка,
Марийка на нива го среща
и на Тодора дума:
- Тодоре, баш болярино,
всичко ти, Тодоре, хубаво,
ама булката ти грозна,
грозна, та черна,
я да са назад върнеш,
булката да парясаш,
двама да са вземеме,
че сме си лика-прилика!
- Не бива, Марийке, не става,
преди Еленка да взема,
аз си аргатин ходих.
- Я са, Тодоре, върни,
булчето ти хем грозничко.
Тодор си сълзите пророни,
та са реши, назад върна,
Еленка да паряса,
Марийка да вземе,
че са си двамата прилика.
Еленка булка хубава,
Тодора на праг чака.
- Що си, Тодоре, кахърен,
дали жътвари не женат,
или снопето рядко пада?
- Жетварите, Еленке, женат
и снопето гъсто пада,
ази са върнах, Еленке,
на тебе да помогна.
Я влез, Еленке, у мазата,
та извади вино червено.
Еленка в маза влиза,
и Тодор в маза влиза,
та й главата отрязва.
Еленкина грава хвъркаше
и са в кирпича удряше,
и на Тодор думаше:
- Какво, Тодоре, съгреших,
че ми главата отряза?
А Тодор излиза
скришно място да търси,
Еленка да скрие,
ала що да види -
овчари тичат на порти:
- Тодоре, баш болярино,
що на Бога съгреши -
овцете ти запладнихме,
всички до една умряха.
И те тичат на порти:
- Тодоре, баш болярино,
що на Бога съгреши -
червен са облак зададе
и нивите ти пламнаха,
и всичките изгоряха,
а сред нивите изгоря,
Марийка чакъмджийката,
Марийка, баш драгоманката.
И Тодор кат си помисли,
че Господ си всичко взе,
че си в мазата влезе,
извади ножче чиранче
в сърцето са прободе
и на Еленка продума:
- Еленке, първо венчило,
Еленке, севда голяма,
таз дет нас раздели,
нея Господ изгори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.