|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убива жена си заради мома-чакъмджийка
Рано ми Тодор подрани,
рано ми на ден Гергьовден,
че си нивите обиколил.
Като се от ниви завърнал,
той на Еленка думаше:
- Еленке, булка Еленке,
голям берекет имаме,
как ще го двама съберем!
Еленка дума на Тодор:
- Тодоре, чорбаджийко ле,
и туй ли да те науча.
Когато дойде лятото,
ти ще си коня възседнеш
и ще излезеш нагоре към селата,
моми и булки ще избереш
берекет да си приберем.
Че отишъл Тодор нагоре,
нагоре къмто селата,
моми и булки пазарил.
Кога си жътва жънеха,
а той си от сноп на сноп сядаше,
една ми мома хубава,
гдето си чакъм режеше,
тя се на Тодор присмяла:
- Тодоре, чорбаджийко ле,
язък е, Тодоре, за тeбе,
че ти си, Тодоре, болярин,
пък нямаш жена хубава.
Да вземеш да я погубиш,
ние двама да се вземеме.
Тодор си в село отива
ядосан, Тодор, ядосан.
Кат'го Еленка видяла,
а че си Тодор питаше:
- Тодоре, чорбаджийко ле,
защо си много ядосан,
жетварите ли не женат,
снопи ли често не падат?
Тодор Еленке думаше:
- Жътварите женат,
снопите често падат,
ала ми се на мен присмяха,
че ази съм бил болярин,
пък хубава жена съм нямал.
Я да вземеш бяло бакраче,
да слезеш долу в мазето,
наточи върла ракия,
колкото двама да пием.
Че слязла Еленка в мазето,
Тодор я с тесла настигва
и я в главата удря.
Пада горката, умира,
докато я в мазе заровил,
ето че идат овчари,
те си на Тодор думаха:
- Тодоре, чорбаджийко ле,
какво пред Бога съгреши,
твойте овци горките,
както пасяха и умряха.
Тъй се редом редяха
телчари, коняри и кравари
и ето, и най-подир идат жетвари,
те си на Тодор думаха:
- Тодоре, чорбаджийко ле,
какво пред Бога съгреши?
Гръм от небе изгърмя,
че си нивата запали.
Всички от нива избягахме,
сал Мара чакъмджийката,
тя си сред чакъм изгоря.
Копривец, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|