* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Рано ми Тодор подранил
на ден ми, на Гергьовден,
че си кончето възседна
и си на Еленка думаше:
- Еленке, първо венчило,
аз ще на нива да ида,
да си нивите обиколя,
нивите, още ливадите -
дали жетвъри жънат
и косачи дали косят.
Тодор ми, виден болярин,
той си на нива отишъл.
Още си нива не достигнал,
Марийка чакъмджийката,
тя го е сред нива срещнала
и си на Тодор думаше:
- Тодоре ле, виден болярин,
много ти е грозна булката -
да вземеш да я убиеш,
двамата да се вземем,
че сме си лика прилика.
Тодор ми, виден болярин,
той си нищо не каза,
много му жалба дожаля,
назад си конче повърна
и си в село отива.
Еленка, булка хубава,
тя си е порти отворила
и си на Тодор думаше:
- Тодоре, първо венчило,
защо си толкоз сърдит и кахърен -
дали жетвари не жънат,
или косачи не косят?
Тодор Еленка думаше:
- Еленке, първо венчило,
я иди долу в мазата
и си вино наточи,
колкото двама да пием.
Еленка в маза отиде,
Тодор след нея отива,
с брадва глава й отрязва
и я в мазата заровил.
Когато си навън излязъл,
овчари влизат в двори
и си на Тодор думаха:
- Тодоре, виден болярин,
какво си, ей Богу, съгрешил -
всичкото ти стадо измряло,
всички са ниви изгорели,
Марийка, чакъмджийката,
тя е сред ниви жива изгоряла.
Викнал Тодор, заплакал:
- Проклет да бъде тогози,
който хората послуша
да си булката убива!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.