* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Тодор си конче възседна
нивите да си обиколи,
насреща му иде Марийка,
Марийка чакъмджийката.
Тя на Тодора думаше:
- Тодоре, баш болярино,
Тодоре, зингин чорбаджи,
много си Тодоре хубав,
хубав, че още и богат,
парите ти брой нямат,
ала едно ти й на кусур
и ти се смеят хората -
много ти й грозна Грозданка!
Я я, Тодоре, заколи,
ний двама да се вземеме,
че сме си лика прилика,
като два стръка иглика.
Тодор Марийка думаше:
- Стой, недей дума тез думи.
Кат се с Грозданка вземахме,
от нищо нищо нямахме,
с Грозданка сме го събирали.
Марийка отново продума:
- Я виж каква съм гиздава,
нека се с тебе вземеме,
че сме кат две ружи алени.
Тодор си нищо не каза,
право у тях си отиде.
Грозданка Тодор посрещна,
посрещна и го попита:
- Тодоре, баш болярино,
Тодоре, зенгин чорбаджи,
жънат ли наште жътвари,
орат ли наште орачи,
косат ли наште косачи?
Тодор Грозданка думаше:
- Я иди долу в мазата,
наточи вино, ракия,
колкото двама да пием,
тогаз ще да ти разкажа
жънат ли наште жътвари,
орат ли наште орачи,
косат ли наште косачи.
Грозданка взема каната,
отиде долу в мазата
да точи вино, ракия.
Тодор стоеше зад нея,
с брадва й главата отрязал
право навънка отива
с кървава брадва във ръце
Среща му идат жътвари
те на Тодора думаха:
- Какво Тодоре направи,
та ти житото изгоря
та ти сеното изгоря,
с Марийка чакъмджийката.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.