* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Смиляне, море Смиляне!
Събрал е Стоян, побрал
петдесет души аргати,
шейсет души вързачи.
На толку души аргати
Божана млада вдовица,
сама ми беше ръкойкар.
Та са жнали, що са жнали;
кога било пладнина,
седнали са да пладнуват.
Божана, млада вдовица,
на Стоян вели-говори:
- Остави кадън Димана,
ний двама да се любим!...
Не стоя Стоян, не гледа,
ам си яхна бързата коня,
та си в село отиде,
та на Димана говори:
- Димано, първо любо ле,
сипи ми сто драма ракия!
Я Димана му говори:
- Смиляне, първо любо ле,
каква е тази ракия,
по ден, по цвърста пладнина?
Я той хи вели-говори:
- Сипи ми сто драма ракия,
да пия да се опия,
белки за тебе забуря!
Я Димана се не сети -
сипала му сто драма ракия.
Дигна Смилян, изпи я,
извади остри ножове,
та си убоде Димана.
Та си яхна бърза коня,
та при аргати отиде.
Та са жнали, щу са жнали;
кога било довечери,
навървиха се аргати
и си в село дойдоха,
Смилян най-напред вървеше.
отидоха на портата.
Рукна се Смилян, подрукна:
- Димано, първо любо ле,
изнеси фенер борина,
та си ни просрети,
къща се тъмна стъмнила!
Качи се Смилян горе,
че найде Смиляна умряла -
лице хи кръв обтънало...
Та тога се Смилян досети,
че е Димана пробол.
И той се в сърцето прободе...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010