* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Като се Еленка залиби
с тоз Никола баш болярин,
Никол Еленка е вземал,
че бе Еленка сираче -
без баща, Еленка, без майка.
Никол на Еленки думаше:
- Заран е, Еленке, Гергьовден
рано, Еленке, да станеш,
кончето да ми нахраниш,
че ще, Еленке, да ида
в това равно поле
нивите да си обиколя,
нивите, още ливади.
Като Еленка рано станала,
конче Еленка нахрани,
студена вода Еленка напои
и го на порта изведе,
и на Никол думаше:
- Кончето е готово.
Никол си конче възкачи,
в равно си поле отиде -
нивите да си обиколи
нивите и тез ливади.
Сичкото беше хубаво -
есенните са изкласили,
а пролетните вретенили.
Като се Никола зададе,
Еленка на порта стоеше,
веднага конче поемна
и си на Николо думаше:
- Що има, либе, на поле?
Никола Еленки думаше:
- Всичко е Еленке, хубаво,
как ще го двама прибереме?
Еленка на Никола думаше:
- Кончето да си възкачиш,
по долните села да идеш,
жътвари да си потърсиш,
жътвари, още жътварки.
Никола си конче окачи,
по долните села отиде,
жътвари Никола намери,
жътвари, още жътварки,
и Марийка чакъмджийката.
Като ги на нива заведе,
сичките се наловиха да жънат.
Сичките жътваре и жътварки
по два реда снопе връвеха,
а по Марийка чакъмджийката
три реда снопе вървеха...
Като Никол нареди
и на жътвари думаше:
- Жътвари, верни работници,
аз ще до село ида,
бистра ракия да донеса,
да се черпим - жътва е сега.
Като в село пристигна
и на Еленка думаше:
- Еленке, булка хубава,
тлъсти пауни заколи,
наготви гозби всякакви,
че довечера жътвари ще пристигнат.
Веднага Еленка пауни заклала.
Никол Еленки думаше:
- Еленке, в тъмни хазни влезни,
бистра ракия наточи.
Като в хазни влезнала
бистра ракия да точи,
Никол по нея влезна,
веднага й главата отреза.
Кило ракия взема
и си кончето качи,
право се в полето върна,
жътвари ниви жънеха.
Като при тях пристъпи
с ясен глас извика:
- Помага Бог, жътвари.
По всичките жътвари два реда снопи,
а по Марийка три реда.
Всичките жътвари черпил
и до Марийка стигнал,
до Марийка чакъмджийката.
С чаша ракия черпил,
Марийка го в очи погледна
и на Никол думаше:
- Пусто ти имане остало,
кога ти е булка черна,
черна е, Николе, и грозна.
Тогава Никол продума:
- Марийке, булка, хубава
ще ли ми булка станеш?
Като му казала,
че ще му булка стане
веднага по него хора идат,
че му е къща пламнала.
Сред къща Еленка лежеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.