* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

Стояне, море Стояне!
Навика Стоян аргаке,
до педесе и пет сърба.
Стоян им поста цапеше,
бела Калина до него,
па на Стояна говори:
- Стояне, млад чорбаджийо,
лети било имането,
еле е грозна Гроздена.
А Стоян й отговаря:
- Калино, бела Калино,
ако е грозна Гроздена!
Ама ми е късметлия,
късметлия, тахмелия!
Отка се с нея узехме,
добих си овци с овчари,
голема сура говеда,
и ми роди мъжко дете;
не е дете като дете,
а е дете златен пръстен,
златен пръстен, безцен камен!
А Калина му говори:
- Стояне, море Стояне,
Стояне, млад чорбаджийо,
лети било имането,
еле е грозна Гроздена!
Айде я, море, погуби,
та ние да се земеме.
Стоян Гроздени думаше:
- Гроздено, моме Гроздено,
я си иди дури дома,
дури дома, на дворове,
та меси девет погачи
и други девет баници,
и измузи девет крави,
обаняй си мъжко дете,
па улезни у зевници,
да наточиш руйно вино.
Па е станала Гроздена,
та ойде дома на двори,
па меси девет погачи
и други девет баници,
обаня си мъжко дете
и измузе девет крави;
па си влезна у зевници,
да наточи руйно вино -
и Стоян ойде по нея,
па извади рушки ножи,
та си убоде Гроздена!
Потекоха църни кърви
заради пуста Калина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.