* * *

Убива жена си заради мома-чакъмджийка

На личен ден, на Гергьовден,
рано подрани Тодорчо,
Тодорчо, баш болярина,
да си нивите обиди
и берекети да види.
Обиди и се завърна.
Еленка булка хубава
тя си Тодорча попита:
- Как са, Тодорчо, нивите?
нивите със берекети!
Тодорчо дума Еленки:
- Еленке, верна стопанке,
станало й девет години
как сме се двама събрали,
се сме берекет имали,
тази година, Еленке,
още по-голям имаме!
Чудя се, още мая се,
как ще берекет приберем,
като сме сами саминки,
като си рожби нямаме,
синове, още дъщери?
Еленка, булка разумна,
тя на Тодорча думаше:
- Тодорчо, първо венчило,
и туй ли да те науча?
Пристави чужди ратаи,
събери млади жътварки -
тъй ще берекет приберем.
И Тодорчо я послуша -
пристави чужди ратаи,
събра ми млади жътварки,
че ги на нива заведе,
на нива жътва да жънат.
Марийка драгоманката,
тя на Тодорча продума:
- Тодорчо, баш болярино,
аз ще съм драгоманката
и аз пазарбашийката,
я да си нива обходим,
да видим вредом равна ли й.
Ако е нейде легнала,
или в бурени обрасла
други ще пазар да правим.
Като си двама вървяха,
Марийка, млада вдовица,
тя на Тодорча продума:
- Тодорчо, баш болярино,
много ти равна нивата,
много ти струва имота,
но що ти струва имота,
като не ти е живота,
кога ти й грозна жената,
кога си рожби нямате?!
Тодорчо, баш болярина,
от тези думи загатки,
ум му се зави в главата
и сам в себе си говори:
- Пустото първо венчило
и тъй без рожба от сърце,
що тъй е свидно и мило?...
Но злото го бе привило,
Марийки ръка подаде.
Марийка пое ръката
и честна дума тя даде,
че ще се верно обичат,
доде се двама съберат.
Като се назад върнаха
Марийка дума жътварки:
- Ставайте, млади жътварки!
Нивата много хубава,
да си нивата зажънем!
Марийка драгоманката,
тя първа чакъм заряза,
жътварска песен запея,
след нея млади жътварки.
Нареждат жълти ръкои,
завързват тежки снопове,
ратаи снопи събират,
редове кръстци изправят.
Тодорчо, баш болярина,
наред ги гледа и мисли -
всичко хубаво, весело,
ала го огън обхваща,
чуди се още, мае се
какво да прави, да стори...
Че си във село отиде,
жътварки обед да земе.
Кога у дома отиде,
той на Еленка продума:
- Еленке, първо венчило,
я влез във изби дълбоки,
наточи вино червено
и върла бистра ракия
жътварки да си почерпим.
Еленка, булка разумна,
в очи го плахо погледна
и на Тодорча продума:
- Що ми се виждаш загрижен,
загрижен, много кахърен?...
Тодорчо дума Еленки:
- Тъмен се облак задава
над нашта нива хубава,
да не би град да удари,
да ни нивата убие,
за туй съм толкоз загрижен,
загрижен, още кахърен.
Еленка, булка разумна,
влезе във изби дълбоки
да точи вино и ракия.
Тодорчо, баш болярина,
и той след нея отиде
да се с Еленка "почерпи".
Не се с Еленка почерпи,
най си Тодорчо намисли
Еленка да си погуби.
Да не се кръви пролеят,
пролеят, да го издадат,
не й главата отряза,
най я Тодорчо удуши.
И кога навън излезе
на комшиите да вика,
че Еленка припаднала,
припаднала и умряла...
Двора се пълен напълни
с ратаи, още жътварки.
Всички в един глас викаха:
- Тодорчо, баш болярино,
какво пред Бога прегреши,
та из облак гръм удари,
та ти нивата запали,
че изгоря всичка стока
и сред нивата - Марийка,
Марийка, клета вдовица,
Марийка, драгоманката?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010