|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък не се опива заради момина хубост
Бре, гидицко, льо, лудо-младо,
що ми яздиш бърза коня?
Възседла го, възседна го,
та отиде на момини,
на момини равни двори,
та извади голем ножак,
хем почука, хем порука:
- Стани, момньо, отвори ми,
отвори ми, отключи ми -
кон остана без зобчица,
и млад юнак без вечеря!...
Стана мома гола-боса,
гола-боса, по кошуля,
отвори му, отключи му,
наточи му ройно вино.
- Пий, юначе, за момино,
за момино бяло лице,
бяло лице и бадено,
черни очи черешови,
тънки вежди гайтанови!
- Пием, пием, не ме хваща,
дорде нема мома лоза...
Драбишна, Ортакьойско, дн. Ивайловградско (СбНУ 39, Стоин, № 396
- "Гидийско лудо-младо у момини равни двори"); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|