* * *

Мома, обречена на чудовище

Три години дож не завърна=,
три години дож не завърнало,
се върнало, мори, град и слана.
Сички води, мори, престанали.
Юв ливаде езере станало,
юв езере ламя гущерица,
на ден тера по една девойка.
Сички са се редом изредили.
Ред е дошло троянски войвода,
он да прати свое милно чедо,
свое чедо - убава Мария,
она д'иде ламня да а яде.
Отговори троянски войвода:
- Е Марийо, убава Марийо,
ке си станеш сутрина ме рано,
ке облечеш убава премена,
на со шчо та най прилега -
средно рухо великденцко.
Ке си идеш ламня да те яде.
Станала е убава Мария,
премени се Мара, нареди се
най со шчо я най прилега.
Не ойдела ламня да я яде,
ойдела е на тоз "Свети Гьорги",
па тръгнала ламня да я яде.
Айде, айде, на среди на пакьо -
я отдолу незнайна делия!
На Мария вели и говори:
- Ела тука, убава Марийо,
ела тука под дебела сенка,
да ти легна на тенките скути,
да попощиш русата ми глава!
Кат ке дойде ламня гущерица,
ти тогава мене да събудиш.
Яз тогава ламня ке убода.
И ойдела убава Мария,
легнал й е на тенките скути,
още легна, море, и си заспа.
Я отдолу ламня гущерица,
ка си иде, лепа песна пее:
- Ой ле Боже, Боже, мили Боже,
на ден беше, Боже, по един таин,
сега ми са, Боже, три таина:
първи таин - убава Мария,
втори таин - тове добър юнак,
трети таин - вранята му коня.
Като чула убава Мария,
заронила тия дробни сълзи.
Падна сълза, море, на лицето,
трепна юнак, море, разбуди се.
На Мария вели, ем говори:
- Е Марие, убава Марие,
я ми подай тежка боздугана
да ударя ламя гущерица!
Подаде му тежка боздугана,
та удари ламня гущерица,
та я навре девет педи в земя.
Отговори убава Мария:
- Варай, варай, незнайна делийо,
дали искаш брата да те хвана,
или искаш любом да те люба?
Отговаря незнайна делия:
- Е Марие, убава Марие,
язе не съм незнайна делия,
язе си съм тове свети Гьорги.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010