* * *

Мома, обречена на чудовище

Хубава Стано видинко!
Дали си чула, разбрала?
Излегла змия голема
под рамно поле Видина.
Кога се змия исправа,
колко две тънки тополи,
кога се колач виеше,
колко две гумна широка.
Нези й таин даваха
до три фурни врукя хлеба,
до три бочви ройно вино.
Таин й нези даваха
по три девойки хубави.
Па змия си хабер пракяше:
- Тай таин, що ми пракяте,
мене не ми стигаше.
Па ми се чуди видински паша
как да я змия утепа?
Пашата телал личеше,
голема кръчма даваше,
девет дукяии на сухо
и уще ми даваше
девет гемии по море,
кой ке ми се юнак наге
змията да я утепа.
Никой ми се не наема,
се наил Димо кехая
змията да я утепа.
Облекол Димо, облекол
девет кошули свилени
и уще ми е облекол
девет долами морови.
Опашал Димо, опашал
девет пояси алови,
закачил Димо, закачил
девет пищоли сребрени.
Обесил Димо, обесил
девет сабии златени.
Си яхна коня добрего.
Стара му майка говори:
- Кай ке идеш, Димо кехая?
- Ке идем, майко, ке идем,
излегла змия голема
на рамно поле Видинско,
видинска паша телал личеше,
голема кърчма даваше,
девет дукяни на сухо,
девет гемии по море.
Никой ми се не наема,
я сиромах, майко, я се найми
змията да я ударем.
Стара му майка говори:
- Не ходи, сину, не ходи,
турци су хитри, разумни,
ке да те тебе измамат.
Димо си майка не слуша,
токо си стана, отиде.
Отдалек иде и вика:
- Излези, змио голема,
я су ти таин донело
девет пищоли сребрени,
до девет сабии златени.
Едноч си махна, я удри.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010