* * *

Мома, обречена на чудовище

Се се й вилает прекръстил,
Цариград се не прекръстил,
че им се Господ разгневи,
че им водата пресуши,
водата, Боже, тревата;
един им извор оставил,
във него ламя лежеше,
на ден човек изяждала,
на нощта й два стигаха.
Сетне до царя ред доде,
ред доде, човек да даде,
той няма, какво да даде,
най имал една дъщерка,
една дъщерка Биляна;
че я от три дни натруфи,
да й се царя нарадва.
Че й стомничка подари,
че я на извор проводи.
Свети Герги от кон слезе,
той на Биляна думаше:
- Ела ме, Биляно, попощи,
като са извор помъти,
да ме, Биляно, повикаш.
Кат се е извор помътил.
Биляна видя ламята,
Свети са Герги събуди,
Биляна на кон той гуди
и си ламята прободе;
Биляна въз царо заведе,
че си му царо ариза
на Цариград половината
и край Цариград селата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010