|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома, обречена на чудовище
Е, Марие, хубаво Марие! (2)
Сонце соне по Трояна града,
излегло е ламня гущерица,
ни им дава вода да налеят,
запустела им е седемдесе реки,
седемдесе реки и до триста кладенци,
секи ден тера по един ми таин,
по един ми таин, по една девойка.
Ред се редат, мори, вред селото,
ред е дошло на Троян войвода,
он да прати свое мило чедо,
свое мило чедо, убава Мария.
И си кренала убава Мария.
Не ойдела ламня да я яде,
току ойдела на просветни църкови,
здравовала Бога и Ристоса,
запалила тия жъти свещи
и отишла ламня да га яде,
я насреща един добър юнак,
добър юнак с таа добра коня,
на Мария вели, ем говори.
- Дека к'идеш, убава Марие?
- Сонце соне по Трояна града,
излегла е ламня гущерица,
ни им дава вода да налеят,
запустела им е седемдесе реки,
седемдесе реки и до триста кладенци,
секи ден тера по един ми таин,
по един ми таин, по една девойка,
ред се редат, мори, вред селото,
ред е дошло на Троян войвода,
он да прати свое милно чедо,
свое милно чедо, убава Мария.
- Яз ке легна на твоите скути,
яз ке легна малко да подремна,
като дойде, Марие, ламнята,
тизе мене, мене да ме скорнеш.
Таман си е юнак бе задремал,
ето иде ламя гущерица.
Кат си иде, иде и си пее:
- Секи има по един таин на ден,
днес си имам дори три таина:
един таин - младата девойка,
втори таин - младия ми юнак,
трети таин - таа врана коня.
Мария дребни сълзи рони,
разбудил се тоя добър юнак,
та си взема тежка боздугана,
измаана си тежка боздугана,
та отема лека сабя,
та й отсече до трите глави.
Протекли са седемдесе реки,
протекли са до триста кладенци.
Мария му вели, ем говори:
- Ки ме фатиш сестра да ти стана.
- Е Марие, хубава Марие,
я не си съм това добър юнак,
язе си съм това свети Гьорги.
Любовка, Санданско; хороводна (НПЮзБ 2, № 1117).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|