* * *

Мома, обречена на чудовище

Оди Марко по София града,
оди Марко по тесни сокаци,
та си пие по ладни меани,
я цар си му ситно писмо праща
да си иде Маркоте при цара,
да погуби ала тройоглава,
тройоглава ала тройозична.
Сека годин по мома си взима,
щом не дадат мома на алата,
иеднъг вода че да си пресъхне,
че я запре у целото царство.
Досега е четирсе губила,
сега е ред на царева черка.
Царо си е акъл побркало,
три пъти е Марко писувало,
три пъти е хора изпращало
да си иде Маркоте при царо,
да погуби ала тройоглава.
тройоглава ала, тройозична,
щото иска това че го дари!
Я Марко ги се назад вращало.
Цар обещава половина царство,
а царица сама мила щерка
само она жива да остане.
А Марко си у София седи,
оди Марко по тесни сокаци
и си пие у ладни меани,
и си люби софийските моми,
ем момите, ем па невестите.
Тогай се е Марко сожалило,
па изпрати църно аранинче
да си каже на цар и царица
довечера рано да затворят
низ чаршии сичките дукяни,
сал д'остане ладната механа,
дека пие Марко юначина.
Послуша го църно арапинче,
та си ойде при цар и царица
и им каза що Марко поръчуе.
Тръгна Марко за цареви двори
и улезна у ладна механа.
Върза коня на меански порти,
па си седна вино да си пие.
Засили се ала тройоглава,
засили се през София града,
сите чешми у София спреа.
Па си влезна у ладна механа,
та си иска вино да я служа.
Пе я служи ладен механджия,
а я служи Марко добър юнак.
С една ръка чаша й додава,
с друга ръка саблята си тегли,
та погуби ала тройоглака,
тройоглава ала, тройозична
сите води веднаг претскуя.
Па си тръгна Марко добър юнак,
на отиде у цареви двори.
Согледа го царя и царица,
царица е щерка заггегала
да я дава Маркоте юнака,
я Марко ю дума отговаря:
- Таком бога, царю и царице,
честит, царо, честито ти царство,
алал да ви й вашата девойка!
Язе нечем нея да си вземем,
нело искам мене да разрешиш
никой мене дума да не враща,
та да одим из земя покраина!
Н царя си Марко проговаря:
- Фала тебе, Марко добър юнак,
оди, Марко, та из земя шетай,
оди, Марко, земя покраина,
никой тебе дума да не враща!
А що беше църно арапинче
оно ойде у синьо езеро,
соблече се оно да се къпе.
Па си тръгна Марко добър юнак,
кога мина край синьо езеро
там се къпе църно арапинче.
Проговори Марко Кралевики:
- Ой те тебе, църно арапинче,
твойта кожа с вода се не мие,
твойта кожа с сапун се не трие;
я д'извадим тая остра сабля,
да одерем твоя църна кожа,
та от църна на бела да стане!
Я арапче дума отговаря:
- Ой те тебе, Марко Кралевики,
ти не смееш при царя да идеш,
а си седиш по ладни меани.
Кой се бои, че го царица вика,
он си оди по софийски моми
и си люби софийски невести,
он си пие по София града,
а се хвали арапин да дере!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010