* * *

Мома, обречена на чудовище

Верверица, бре млада вдовице!
Верверица, от три дни вдовица,
от пръвна вечер тежка остана.
Ми носила дете три години;
дойде редо дете да се роди,
поканила девет стари баби,
колку баби до врат ми дошле,
само дете мажко се родило,
ем се роди, ем просборвало:
- Надзад, надзад, девет стари баби -
сам се родих, сам се избабувах!
Изговори на своята майка:
- Мари майко, бре млада вдовице,
не ружай ми свилени пелени,
не ружай ми сърмени повои,
не прави ми алтънлии крошни,
оружай ми татковата койна -
да йе клайш седло шиклосано,
да йе клайш узди позлакьени,
и да клайш шарени дисаги,
я кье легна малко да преспия!
А ми легна дете, а ми стана:
- Дай ми, майко, татково оружье,
кье прошета(м) таткова държава,
завал, завал, Солунската каза!
Три години без стопан ми била -
нивье орале, за лебец се гладни,
лозе копале, за грозье се жадни.
Си я яхна татковата койна,
си отиде по Солунското поле,
Солунското поле, село Араплия.
тамо ми има дълбоко езеро;
що си шета по дълбоко езеро,
го догледа един стари дедо:
- Море, дете, дете аджамия,
не шетай си по дълбоко езеро,
во езеро кучетина ламя -
колко деца она поглътнала,
колко майки она разплакала,
да не ми те и тебе поглътне.
- Море дедо, море стари дедо,
тука ли е кучетина ламя?
Я острели с тая църна стрела,
я устрели мегьу църни очи,
си я фана с железни ченгели,
я извади от дълбоко езеро,
я разпара кучетина ламя,
я разпара со ружкото ноже -
изпаднаха моми ем момчиня,
по момчиня и млади невести,
по невести и дребни дечиня.
Ми киниса дете да си ходи,
по детето сите кинисаха,
кинисах по него да ходят,
и му велат, велат: - Дай дете,
дай ни ръка да ти бакнеме!
И му вели дете малечкаво:
- Нема адет ръка да бакнете,
майка ми е още без молитва!
Ми се качи, бре, млада вдовица,
ми се качи на високо кубе,
ми погледна с сребрена дульбия,
ми погледна кай бели друмове,
кай ми иде дете малечкаво,
и по него моми ем момчиня.
Си порони, бре, млада вдовица,
си порони сълзи по образи:
- Леле Боже, леле, мили Боже!
що съм била от Бога кълната,
от три дни вдовица останала,
от пръвна вечер тежка останала,
су носила дете три години,
и то некой хайдут кье излезе!
Изговори дете малечкаво:
- Ейди, майко, ейди стара майче,
я си ходих по моя работа,
че си чувах таткова държава!
- Ейди майко, стара, бре, майчице,
какво име, синко, да ти славя?
- Ейди майко, стара, бре, майчице,
име ми е Змейче Апостолче.
- Ами откъде да те, синко, чекам?
- Кье си ходя по вишното небо -
кога кье си, майко, проговоря,
сета земя кье си отговаря!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010