* * *

Мома, обречена на чудовище

Имала е мама, имала
една дъщеря Маринка.
Расла Маринка, порасла,
за женене е станала.
Че я майка й оженила
за добро момче в село.
Минали девет години
как се Маринка оженила,
но от сърце рожба нямала.
Мама Маринка думаше:
- Маринке, мила, мамина,
да се на Бога помолиш!
Дано ти Бог даде
от сърце, мъри, рожбица -
момченце или момиченце
и на еждера курбан я обречи!
Маринка се на Бога молеше
и на Бога думаше:
- Я дай ми, Боже, я дай ми
от сърце рожба да имам,
момиче или пък момче,
малко да й се порадвам,
на еждера курбан ще я дам!
Ах, че й Бог помогна.
Маринка рожба добила,
име му Донка сложили.
Много се Маринка радваше,
че има рожба от сърце,
но от акъла й не излизаше,
че я е курбан на еждера обрекла.
Расла е Донка, порасла.
Станала мома хубава
на осемнайсет години.
Но майка й я не пущаше
никъде Донка да ходи,
отвън портите да излезе.
Една сутрин в неделя
майка й на църква тръгнала
и си на Донка наръчва:
- Не ходи никъде, Донке!
Като майка й замина,
Донка хубаво наготви,
подляла Донка, измела,
че й се вода свършила.
Грабнала менци на рамо
и си за вода отиде.
Като се назад връщала -
еждера среща й идеше
и си на Донка думаше:
- Донке ле, мома хубава,
на мене си курбан обречена
и аз ще те изям, Донке, ще те изям!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010