|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома, обречена на чудовище
Излела ми е хала неситна,
накрай ми, накрай, край Черно море,
от всяка къща по човек яде.
Ред се редея, реди давая,
ред си ми доде до цар Костадин,
ред си ми доде и той да даде...
Я той имаше девет синове,
девет синове, една дъщеря,
една дъщеря - хубава Ирма.
Той си цирици тихо говори:
- Олеле, варай, стара царице,
ние имаме девет синове,
и тия ни са девет домове,
а па имаме една дъщеря,
и днеска чужда, и заран чужда -
хад' да я дадем хали неситни!
Та я премениха все в свилено,
все вов свилено и вов златено,
па й дадоха коситрен ибрик,
пустиха я за вода да иде,
да я изяде хала неситна.
Ирма отвожда и сълзи рони,
насреща й иде свети Гьорги,
та па си Ирми тихо говори:
- Че защо плачеш, хубава Ирмо,
че защо плачеш, къде отвождаш?
Я Ирма си му тихо говори:
- Олеле варай, бре свети Гьорги,
баща ми има девет синове,
синове му са девет домове,
а язе му съм една дъщеря,
и днеска чужда, и заран чужда,
та ме запраща да ме изяде,
да ме изяде хала неситна!...
А свети Гьорги тихо говори:
- Олеле варай, хубава Ирмо,
хайде да идем - мен да изяде,
мен да изяде, теб да остави!
Па са тръгнале със свети Гьорги.
Като ги виде хала неситна,
като ги виде, зарадува се -
заман е яла по един човек,
па сегана ще два да изяде!...
А свети Гьорги с кон я потъпка,
с кон я потъпка, с муздрак я мухна,
та си погуби хала неситна,
та си отъмна хубава Ирма!
А цар Костадин кърчма му дава -
от сараите нови ключове...
Етрополе, Ботевградско; гергьовденска (ПСп., кн. 13, 1885, с.
147, № 4 - "Ала неситна и свети Гьорги").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|