|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома, обречена на чудовище
Седнали ми са, седнали
Донкини девет етърви
да предат, да седенкуват,
сяка със рожба у пола.
Донка си рожба нямала,
нейната пола вершина,
че са присмели, присмели
нейните девет етърви:
- Болярска й Донка, имотна,
пък няма рожба от сърце,
момчана, не момичина,
със рожба да се събере.
Донка са жалба нажали,
че стана, че си отиде
и на мама си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
мен ми са, мамо, присмява
мойте дор девет етърви.
Че как ми, мамо, рекова:
"Донке ле, чорбаджийке ле,
опустял ти, Донке, имота,
като не ти е живота,
кат нямаш рожба от сърце!"
Мама на Донка думаше:
- Донке, едничка мамина,
не тъжи Донке не тъжи,
вчева гледачки минава,
гледачки, мама, орачки,
и те за тебе гледава,
гледава и ти познава,
че твойта рожба - бял камък,
бял камък, бял самороден!
Донка е рано ранила,
на бели Дунав отишла,
нагази вода студена,
намери Донка бял камък,
бял камък, бял самороден,
предна го пола грабнала,
че го у къщи занела,
с топла го вода окъпа,
у бели пеленки повила,
сложи го в златна люлчица,
залюля Донка и запя:
- Нани ми, нани, бял камък,
бял камък, бял самороден,
дано ма Господ съжали,
на рожба да те поживи!
Ако е рожба момчана,
на Гергьовден ще го обрека
за свети Гьоргя за курбан,
ако е рожба момична,
Станка му име жа гудя,
на ездер жа я обрека,
ездеро да я изяде.
Люляла три дни и три нощи,
кога го Донка отвила,
камък на дете станало,
станоло рожба момична.
Станка му име гудили,
на ездер са го обрекли.
Расла ми Станка, порасла,
станала мома голяма,
ванала за вда за оди,
ванала чарда да изкарва.
Дошла е света неделя,
майка и рано ранила,
рано в черкови отишла
свещица да си запали,
на Бога да се помоли.
Станка у къщи остана,
подляла Станка, помела,
топла обяда сготвила,
грабнала менци на рамо
за бистра вода да иде.
кат на кладенец отиде,
там си ездеро завари.
Ездер на Станка думаше:
- Знаеш ли, Станке, знаеш ли,
ти си на мен обречена!
Станка ездеро продума:
- Постой, почакай, ездеро,
чехлите ще си оставя,
чехлите да ми поглождиш,
доде си у нас отида
котлите да си занеса,
на майка ръка целуна.
И ездеро са съгласил
чехлите да и погложди.
Като си Станка отиде,
от пътна врата заплака
и на майка си думаше:
- Толкоз си деца немала,
и мене да си немала,
дет си ме, мале, обрекла
ездеро да ме изяде,
той ме на кладенец чака!
Мама на Станка думаше:
- Я иди, мама, я иди,
я иди в гора зелена
при хайдушката колиба.
Хайдути жа го убият,
от него жа та отърват.
Тръгнала Станка, отишла,
отишла в гора зелена
на айдушката колиба.
Подляла Станка и помела,
топла вечеря сготвила.
Кат са хайдути върнали,
един си дума думаха:
- Тука е жена идвала!
Ако е стара бабичка,
за майка жа я вземеме,
ако е младо момиче,
за сестра жа го имаме!
Тогаз е Станка излязла,
пред хайдути се обадила.
Хайдути ездер убили
и си Станка пратили
у дома да си отиде.
Като си Станка вървяла,
на ездерова кост са убола
и пак от ездер умряла.
Долна Липница, Павликенско; на външна седянка (СбНУ 60, БНБ №
178 - "Мома, родена от камък, обречена на аждер"); ездер, аждер - хала.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|