|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома, обречена на чудовище
Научила се е, мамо ма,
една ми мечка стръвница
на ден по човек да изяда.
Девет кервана изяла
и още девет възпряла.
Кой грабна пушка, кой брадва -
ще идват мечката да убиват.
Раданчо, един на мама,
той грабна пръчка лозева,
ще ходи мечка да убие.
Като се мечката зададе,
кой се на дърво покачи,
кой се зад дърво поукри.
Самичък Радан остана,
самичък Радан на пътя,
на пътя, на кръстопътя,
че се с мечка словиха.
Малко се много бориха,
дето мечка улови -
бели му меса късаше,
черни му кърви течаха;
дето Раданчо улови -
козина с месо късаше...
Мечка си страшно поръмжа,
поръмжа, лошо изрева.
Раданчо мечка думаше:
- Мечко ма, мари, стръвнице,
стръвнице, мечко, страшнице,
защо ми страшно поръмжа,
или мислиш да ме надвиеш?
Радан си мечка улови
девет я боя издигна,
в черна я земя удари,
удари Радан, да я уби!
Червенаково, Новозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|