|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома, обречена на чудовище
Радка по двори ходеше,
батюво конче водеше,
хем по двор ходи, хем плачи.
Баю на Радка думаше:
- Радке ле, мила сестричке,
що по двор ходиш и плачиш,
дали ти, Радке, омръзна
батюво конче с водене,
дали ти, Радке, дотегна
бащини двори широки?
Радка на баю думаше:
- Байно ле, бате Стоене,
кога ма питаш, да кажа.
Нито ми, бате, омръзна,
нито ми, бате, дотегна
твоето конче водене
и бащини двори широки.
Море са й ламя прочула -
на ден по мома изяда,
на неделята по момък,
до мене, бате, ред доде,
да ма ламята изиде.
Стоян си Радка придума:
- Ни бой са, Радке, ни бой са,
доде й бате ти туканка.
Черково, Карнобатско; трапезна (СбНУ 59, № 310 - "Радка по
двори ходеше").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|