* * *

Мома, обречена на чудовище

Варай, варай, тенка Ангелино!
Излязла е змия яловица,
излязла е из Църното море,
на ден яде по едно девойче.
Поискала и цар Костадина,
поиска го змия да го яде,
па той прати сестра Ангелина.
- Ой ле, сестро, моме Ангелино,
ти ке идеш змия да те яде.
Тога стана мома Ангелина,
та усука девет ока свешча,
та отиде в църкви Тодорови,
та запали девет ока свешча.
Со съзи се Бога помолила
и отиде змия да я яде.
Пресрещна я незнайна делия,
та й вели, вели, отговори:
- Къде к' идеш, моме Ангелино,
къде к' идеш, и я д' ида с тебе?
А тия му вели, отговори:
- Не доождай, незнайна делийо,
ке загинеш и ти докрай мене!
- К' ида, к' ида, моме Ангелино.
Та отиде незнайна делия.
Отидоа край Църното море,
та седнаа двата край морето.
Загърмеа гръмове, трескове,
зададе се змия яловица.
Утрепа я незнайна делия,
та си вели, вели, отговори:
- Ой ле, и ти, моме Ангелино,
та я не съм незнайна делия -
току си съм светего Илия;
мене ме е Бога допратило!...
Ага идеш у цар Костадина,
като к' идеш, дума да продумаш:
"Не втя змия мене да изяде,
току иска тебе да изяде!
Опашка й край Църното море,
главата й край нашите порти!"
Та се върна мома Ангелина,
та се върна, та му милно кажа:
- Ой ле, брайно, царю Костадине,
не втя змия мене да изяде,
току иска тебе да изяде!
Опашка й край Църното море,
главата й край нашите порти!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010