|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома, обречена на чудовище
Причуло се е, причуло
люта ми змия отровна
при тая нова чешминя,
при тая вода студена.
Не дава вода да зимат
малки девойки, невясти,
на неделя курбан зимаше
по една малка девойка.
Змията курбан ядеше -
момите вода да зимат
и още млади невясти.
Сичките курбан дадоха,
на зарби Костадин съра дошъл
и той курбан да даде.
Той ми имаше, гледаше
мома Еленка хубава.
Та я баща й премени,
люти змии курбан да даде.
Еленка баща пременя,
ем я пременя, нарица:
- Еленко, моя дъщерко,
я не те пременям, Еленко,
да те оглавям, оженям,
ам' те пременям, Еленко,
на люти змии курбан да станеш!...
Че си Еленка заведе
при тая нова чешмия,
при тая вода студена,
та я баща й остави.
Еленка жално плачеше
и дребни сълзи ронеше.
Отде ми дойде, Еленко,
Гьоргьо ми, свети Гьоргьо,
той си Еленка питаше:
- Еленко, малка девойко,
защо си дошла, Еленко,
при тая нова чешмия,
при тая вода студена?
- Гьоргьо льо, свети Гьоргьо,
че аз съм дошла, Гьоргьо льо,
на люта змия курбан да стана!
Айде си, Гьоргьо льо, иди си,
и тебе змия ще изяде!
- Еленко, малка девойка,
и двата да ни изяде!
Де ги видяла змията,
тя се зарадва и казува:
- Боже ле, мили Боже ле,
сяка неделя курбан зимах,
сая неделя два курбана!
Змия уста отвори
Еленка да си изяде,
Гьоргьо ми, свети Гьоргьо льо,
дигна ми топуз сребърен,
та си змията удари,
та си Еленка отбрани,
та ми Еленка заведе
на бащови си дворове.
Кога я видяло Еленка,
кога я видяло баща й:
- Гьоргьо льо, свети Гьоргьо льо,
искай ми, Гьоргьо, искай ми,
що да ти, Гьоргьо льо, ариза!
- Нищо нещем, Костадин,
само ти искам здравето!...
Аткьой, Гюмюрджинско - Гърция (СбНУ 38, Арнаудов, с. 22, № 4 -
"Свети Георги и курбан за змия"); зарби - големец в селото; съра - ред.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|