|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка отива вместо дъщеря си за вода
Слънце зайде, слънце зайде мрак по поле падна, ле,
слънце зайде, слънце зайде мрак по поле падна.
Умиле ми, мале, Джигурското поле,
по момите - алени прегачи,
по невести - тия мъшки деца,
по ергени - тия бели блузи.
Ред се редат, Маро, до три ми етърви,
най-голема ручок да направи,
я средната двори да измете,
най-малката краве да издои,
я Маруша за вода да иде.
Не отишла Маруша за вода,
тук отишла Марината майка,
насреща й сайменска войвода,
та на нея вели, ем говори:
- Ой ле бабо, ой ле стара бабо,
дека си е Маруша девойка,
па ти, стара, за вода си дошла?
Я баба му вели, ем говори:
- Ой те тебе, сайменска войводо,
щом ме питаш, право ке ти кажа.
Снощи си е Мара починала
и затуй е за вода не дошла...
Джигурово, Санданско; жътварска - когато се свечери (НПЮзБ 2,
№ 80).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|