* * *

Мома защитава остров Малта

- Сюлю лю, паша Сюлмане,
сичкаде та сам провадал,
сичкаде ми си своршувал,
яла та сига провадям
низ равно поле широку,
през Чорну море длибоку,
вав Малта, вав касабона,
и Малта да призьомиме,
и Малта наша да стане!
- Царю лю, наша доржяву,
лю там ме нимой провада,
Малта е в среде морену,
Малта е яка касабо,
в Малта са с конче ни влиза,
в Малта са топьо ни пуска!
- Сюлю лю, паша Сюлмане,
йе та ща хитру научи,
малтянцах как да измамиш -
ага ми дойде личен ден,
на личен ден, на Вилидян,
ти си ми, Сюлю, собери,
ду три иляди момчята,
та че ги, Сюлю, прямяни
вру в калугярска прямяна
и ти се, Сюлю, прямяни
в баш агумянска прямяна,
та че ги, Сюлю, завяди,
ти ги във Малта одвяди,
одвяди, Сюлю, фовяди,
малтянци ща ва познаят
за яйноруски кишише,
та си малтянцах измами!
Стана си Сюлю, посъбра
до триста шайки гемийки
и три хиляди момчята,
че си ги Сюлю прямяни
вру в калугярска прямяна,
пък Сюлю си са прямяни
в баш ягумянска прямяна.
Че си ги Сюлю заведе
низ равно поле широку,
през Бяло море длибоку,
нах Малта, нах касабона.
Га беше личен Вилидян,
малтянци хоро играят
във зяленуту люваде;
младине хоро играят,
старине вину пияха.
Отде си ми са видяли,
че си ми идат хаджии
от Яйноруски манастир
в Малта Вилидян да правят.
Милчица Топбашийова,
дену ми води хурону,
тя си малтянцям викаше:
- Ни шените са, малтянци,
нува ни ми е, малтянци,
яйнорускине хаджии;
нува си ми е, малтянци,
прокльота турска дубара;
нува й Сюлю байрактар
със три хиляди момчята!
Пак си хми Милке викаше:
- Ни плашете се, малтянци,
дуде е Милке на мяйдан,
вам нема нищо да стане!
Милке са пусна от хоро,
та у дома си отиде,
упаса сабье огняну,
нарами пушка шяряна,
разсьодна конче хранено,
че си ми Милке присрьошна
до три хиляди момчята,
ага ги Милке наближи,
размаха сабье огняну,
од десна страна залязе,
от лява страна излезе.
Сичкяхнях Милке пугуби,
самичяк Сюля остави
и той са зад кон крияше
и на Милке са моляше:
- Милке ле, мъжка девойку,
йола лю мене остави,
да ходям, да приказувам
какво е Сюлю налитял,
вав Малта, вав касабона!
Пак Милке си му викаше:
- Йе ще та, Сюлю, оставя,
ага ти, Сюлю, извадя,
лявоно око от чело
и га ти, Сюлю, отсека
деснана рока уд рамо,
тугав да си та провуде,
да ходиш, да приказуваш,
царюму здраве да носиш,
да види, да извярува
какво си, Сюлю, налитял
вав Малта, вав касабона;
каква е мома ималу,
Милчица мъжка девойка,
Топбашийова дащярьо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.