* * *

Мома защитава остров Малта

Царя е хабер проводил:
"Сюлюман паша да дойде,
работа да ми завърши,
на Малта да го проводя."
Цар Сюлюману думаше:
- Сюлюмане ле, пашо ле,
къдято съм те проводил,
се работа ми завършаш.
Сега ще да те проводя
Малта касаба да вземеш,
Малта, касаба българска,
че ми я хвалят хората,
че си е Малта хубава,
хубава Малта, на ада,
на ада Малта, край вода,
край вода, Малта, край гора;
Тодорка да ми поробиш,
Тодорка, мома хубава,
Тодорка, топчи-башийка,
Тодорка карагьозлийка.
Пашата царя изслуша,
па му се поклон поклони,
десна му ръка целува
и си на царя продума:
- Царьо ле, царьо честити,
царьо ле, да ме проводиш
от изток, царьо, до запад
работа да ти завърша,
току ме недей провожда
в Малта касаба голяма,
в Малта касаба българска, -
Малта се лесно не взема,
Малта й касаба на ада,
на ада, Малта, край вода
и й са тесни сокаци,
че са малтенци зингини,
зингини, още боляри,
момчета им се куршумджи,
момите - най-баш топчийки
и й са жени джинджийки,
джингийки и бурбаджийки.
Със жена борба не правя,
със жена бой не се бия,
не мога конче да яря,
не мога сабя да въртя,
не мога калъч да влача;
Малта я сабя не сече,
Малта я куршум не стига.
Цар Сюлюману думаше:
- Сюлюман, пашо Сюлюман,
със тебе ярдъм ще пратя
до триста шайки гемийки,
петстотин дели-башии,
хиляда черни манафи.
Стана Сюлюман, отиде.
На голям ден е пристигнал
до Малтенските синори,
на голям ден, на Великден.
Като край Малта приближи,
край Малта хоро играе,
Тодорка хоро водеше.
Кат' го й Тодорка видяла,
тя въз татя си отиде
и на татя си думаше:
- Ти ядеш, тате, и пиеш
със деветима синове,
със девет снахи етърви,
ала си, тате, не знаеш -
Сюлюман паша довтаса,
че Малта ще ни превземат.
Татко Тодорки думаше:
- Тодорке, мила татюва,
татко се на теб надява,
ти Малта да му отървеш.
Като го чула Тодорка,
хвърли си скъпа премяна,
облече руба се мъжка
и се хубаво оружи,
при Сюлюман отиде.
Отде я видял Сюлюман,
отдалеч й се поклони,
отблизо коляно целуна
и си сабята подаде.
Тя се надясно завъртя
и се налево обърна,
току Сюлюман остана;
че му ръцете отряза
и му очите извади,
в бяла ги кърпа загъна
и ги на царя проводи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.