* * *

Мома защитава остров Малта

Сюлюман яго с царя мижлич правеше;
мижлич правят, врява вревят:
- Ой ти, царьо, ой ти, везирьо,
я ща яхна моя бърза коня,
и ща заведъм мояте сеймене,
та ща идъм в Малта касабата,
да си седнъм на Маркови столове,
да си земъм Малта касабата.
Я царя му вели, отговори:
- Варай, варай, Сюлюман яго,
ти не можеш касаба да вземеш,
как ща идеш и на стол да седнеш?
Ам' си збери дребън, тешък аскер,
деня ходи по гората,
нъщя ходи по пътища,
да те людье нe отберът,
та да идеш на ден, на Великден,
кога са кралюве в църква.
Услуша го Сюлюман яго,
та си събра тешък, дребън аскер,
деня ходи по гората,
нъщя ходи по пътища,
да го люде нe разберът.
Та отиде в Малта касабия;
опря топове според касабата,
на ден, на Великден, кога беха,
кога беха люде в църква.
Я Тодорка, баш топчийка,
и тя беше във църква,
на татко си отговори:
- Ой ти, тате, Крали Марко,
я ща си отвън излезъм,
да се покачъм на кулите,
да си погледъм горе-долу,
що е чудо в касабата -
глас ми дойде във ушите.
Крали Марко отговори:
- Ой, Тодорко, баш топчийко,
ни стой, керко, ни гледай,
излявай вънка, та гледай,
и мен ми око проигра.
Изляла е Тодорка баш топчийка,
покачи са на кулата,
та погледа в касабата.
Де си виде Сюлюман яго,
опрял топове срещу касабата.
Повърна са Тодорка топчийка,
на баща си вели, отговори:
- Ой, ти, бащо Крали Марко!
Тук е дошъл Сюлюман яго,
да си зима Малта касабия.
Крали Марко си хи отговори:
- Ой, Тодорко, баш топчийко,
ела земи дребните отключе,
та отключи тешките хазни,
та извади до триста ялъка,
та си иди при Сюлюман яго -
отдалеч му са поклони,
отблизе му са помоли:
"Мен ма пусна моя баща,
да ти се молба помолям -
три дни Великден да си сторим,
тога в касаба ща са ударим.
Що ще три дни поседиш,
що ще аскер побавиш,
ялъци ща ти поплатям."
Сюлюман яго отговори:
- Ой, Тодорко, баш топчийко,
я ни си съм тука дошел
ялъци да ми плащаш;
ам съм дошъл касаба да вземам.
Повърнала са Тодорка,
та заведе триста малки моми,
нехин тешък, дребън аскер,
та отиде при Сюлюман яго,
та му аскер под нож кладе,
Сюлюман яго с ръки фати;
ископа му двете очи,
та ги навря на две клечки;
накичи му ги на главата,
та го яхна на бърза коня,
испрати го дур на царя.
Кат' го виде цар-везиря,
той си вели, отговори:
- Къде са е чуло, видело,
толко рано череши да зреят,
та си на глава накичен?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.