* * *

Мома защитава остров Малта

- Сюлю лю, Сюлю, Сюльмане,
всекаде сам та провадал,
всекаде ма си ослушал,
всекаде ми си разворшил.
Всичко бе наше станало
от изник слънце до заник,
дахшено със планинине,
овине със касабине.
И сега ко ма послушаш,
Малта ще наша да стане.
Сгадай са, Сюлю, стегай са,
нах Малта ще та проводя
и Малта да ми превзьомиш,
и Малта да ми заптисаш,
и Малта наша да стане!
- Ох леле, аго, бинбаши,
всекаде ма си провадал,
всекаде сам та ослушал,
нахтам не мой ма провада.
Малта йе еце делече,
Малта йе в сраде денизан.
Нахтам ми очи не видет,
нахтам ми конче не върви,
нахтам са конче не еха,
нахтам са сабе не маха,
нахтам са топе не пускат!
- Ще идеш, Сюлю, ще идеш
и Малта да ми превзьомиш,
и Малта наша да стане.
Йе ти сам тебе нагодил
до три стотини гемии,
равни са полни с аскере,
на отбор хи сам отбирал.
Стана си Сюлю, та торна
с бин киши млади аскере.
Вървели, колко вървели,
ага си Малта наближил,
Сюлю през бюлбюл гльодаше.
В Малта са хоро виеше,
краска го мома водеше.
Отде оварди гемии,
та си са пусна от хоро,
борже при кралян отиде
и си му желно думаше:
- Ох леле, кралю, бобайчу,
стани ми, бобу, погледни
какви са, бобу, чернеет
в сраде денизан гемии.
Подай ми, бобу, бюлбюля,
да видя позна ли хи ща.
- Играй ми, играй, дощеру,
нова са чьорни кешише,
нах хаджилок щат да идат.
Мома през бюлбюл гльодаше
и си му желно викаше:
- Ох леле, мили бобайчу,
дьо да развалим хоросо,
че не са чьорни кешише -
нова йе Сюлю Сюльманов
с бин киши млади аскере,
врют със кешишка премена.
Лоша съм соня сонила,
дошьол бе Сюлю вав Малта,
та му сам на скут сьоднала,
турска ма вера турчеше.
- Играй ми, играй, дощеру,
Той е и другож доходал,
та го сам назад развращал,
пак ще го назад разварнам!
- Ох леле, мили бобайчу,
иди ми конче попрегни
и сабета ми намахни,
да ида да хи посрещна.
Бобо хи конче попрьогна,
и си хи сабе намахна.
Доде си конче вазсодне,
чифт са кобуре пуснаха,
право си крален удриха.
Мома са люто разсорди,
помокна сабе огнена,
та е нахлево замахна,
га е нахдесно отмахна,
врют ми аскеран погуби.
Самичек Сюлю остана
и той са зад кон криеше
и хи са желно молеше:
- Момице мари хубава,
остави лю мен, момице,
да ходе и да приказвам
твоето, моме, юнашко!
Мома си Сюля не слуше
и него здрав не остави -
замахна сабе огнена,
лева му рока отсече,
десно му око извади,
че си ми Сюля проводи
да ходи и да приказва
кога е в Малта доходал
и каква мома е видел.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.