* * *

Мома защитава остров Малта

Царят на Вълко думаше:
- Вълко ле, капитанине,
Вълко ле, командирине.
Навсякъде съм те изпращал,
ходил си и си се връщал.
Сега ще те, Вълко, изпратя,
до Варна, Вълко, до Шумен,
и Варна да превземеме,
и Варна наша да стане.
- Не ходя, царю, не ходя -
Варна е в среди морето,
Варна се с кон не гази.
- Ще идеш, Вълко, ще идеш,
аз ще те с колай проводя,
със триста руски казака
и двеста хаван топове.
Че стана Вълко, отиде,
на варненските плажове.
Разпънал сини чадъри,
че седна Вълко до чадъри,
бяла книга написал
и я е на варненци изпратил.
Варненци книга четяха,
друга му назад върнаха:
"Назад ми, Вълко, назад ми,
ний си Варна не даваме,
ние ще Варна да дадем,
с кавга, холън, с война!"
И войната се почнала.
Варненско поле широко,
Варненско, още Шуменско,
прах е и пепел станало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012