|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка изгубила сина си и го дири
Тръгнала е, Коладе ле, Маркова майка, Коладе ле,
да си търси неин синка,
неин синка Крален Марко.
Ходи горе, ходи доле,
да си търси неин синка,
неин синка Крален Марко,
на път срещна ясното слънце.
Отдалек му поклон стори,
я отблизо селям даде:
- Ой те, тебе, ясно слънце,
ти кат грееш нависоко,
нависоко, нашироко,
не видя ли моя синка,
моя синка, Крален Марко?
Отговаря ясно слънце:
- И да видя - не познавам,
не познавам Крален Марко.
Отговаря Маркова майка:
- Моя синка много й личен,
много й личен и приличен -
на сърце му ясно слънце,
на гърди му тъмен месец.
Отговаря ясно слънце:
- Видях, видях, татък долу,
татък долу в Цариграда.
Водица, Варненско, според инф. е пренесена от Козичино, Поморийско;
коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|