|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка изгубила сина си и го дири
Седнала ми, Коладе ле, мой Коладе,
Божа майка, мой Добро ле, Коладе ле,
на сред пътя, кръстопътя
да си чака своего сина.
Не дочака своего сина,
най дочака отбор момци,
отбор момци - ред войници,
ред войници, ред грамотници.
Отговаря Божа майка:
- Добър вечер, ред войници,
ред войници, ред грамотници.
Отговарят ред войници:
- Дал Бог добро, Божа майко!
Що ми стоиш насред пътя,
насред пътя, кръстопътя?
Отговаря Божа майка:
- Видяхте ли своего сина?
Ред войници отговарят:
- И да видим - непознат!
Божа майка проговаря:
- Той е личен и приличен.
На чело му - ясно слънце,
на гърди му - ясен месец,
на поли му - ясни звезди.
Ред войници отговарят:
- Видяхме го татък долу,
татък долу, нанадолу,
нанадолу в долна земя,
в долна земя - непозната,
не позната - не узната.
Въбел, Никополско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|