|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка изгубила сина си и го дири
Замъчи се Божа майка, Коладе ле,
от Игнажден до Коледа, Коладе ле,
да си ражда Христа Бога,
щом го роди - загуби го.
Тръгнала е да го търси,
по небето, по земята,
срещнала е табор момци,
питала ги Божа майка:
- Ой ви, вази, табор момци,
не видяхте ли Христа Бога,
Христа Бога, моя сина?
Отговаря табор момци:
- И да срещнем, не знаем го...
Отговаря Божа майка:
- Моя сина лич прилича -
на гърди му - ясен месец,
на чело му - ясно слънце,
на рамене му - дребни звезди!
Отговарят табор момци,:
- Срещнахме го татък долу,
татък долу долината,
мъчава го до три юда
да му вземат ясен месец,
ясен месец, ясно слънце,
ясно слънце, дребни звезди.
Колко здраве...
Тутракан, мах. Шеремеца; коледна - на стара жена (Архив-ИМ-БАН
<http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=11261>
23.07.2009).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010
|