|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка изгубила сина си и го дири
Зазори се ясна ми зора
из хубава Влашка земя,
тя не била ясна ми зора,
я най била Маркова маля,
тя си търси сина си Марка.
На път срещна ясно ми слънце.
Отговаря Маркова маля:
- Ой те тебе, ясно ми слънце,
ти като грееш на високо,
високо грееш, широко виждаш,
не видя ли моят ми сина,
моят ми сина, сина ми Марка?
Отговаря ясно ми слънце:
- И да го вида, не го познавам...
Отговаря Маркова маля:
- Твърде е личен, личен-приличен,
със дребни ми звезди обсипан,
със ясен ми месец припасан.
Отговаря ясно ми слънце:
- Видях го, видях, Маркова маля,
от манастир излизаше,
на черкува увлизаше,
старите хора конкуваше,
дребните деца кръщаваше,
младите булки венчаваше.
Тръница, Провадийско; коледна - на ерген и на гости (СИБ 2, №
169 - "Отишел е Крали Марко в манастир да кръщава и венчава").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010
|