|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка изгубила сина си и го дири
Забегнал е Лен Добрю,
Добре ле, мой Добре, мой Коледо,
откакто бягал девет години.
Майка Добри на път чака,
на път чака, на кръстопът,
да си чака ред пътници,
ред пътници, ред друмници.
Отдоле идат, ред пътници,
ред пътници, ред друмници.
Майка пита ред пътници,
ред пътници, ред друмници:
- Виждахте ли мойто Добре?
Отговарят ред пътници, ред друмници:
- И да видим, не го знаем!
Отговаря Добрю майка:
- Мойто Добре твърде лично,
твърде лично и прилично,
на глава му ясно слънце,
на гърди му ясен месец.
- Виждахме го татък доле,
татък долу в долна земя,
в долна земя Анадола
да си кове враня коня...
Стояново, Ловешко; коледна (Архив КБЛ-ВТУ); Лен - неясно, вер.
част от епитет, недоразбран от певците.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|