|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка изгубила сина си и го дири
Изтекло ми, Коладе ле, мой Добре ле, Коладе ле,
тънко дръвце,
тънко дръвце дафиняво,
дафиняво, смокинево.
На върхът му сив соколец,
сив соколец гнездо вие,
гнездо вие, Бога моли:
- Юдай, Боже, ситен дъждец,
ситен дъждец, буен ветрец,
да разкара тъмни мъгли,
на разпътец и раздрумец,
че ще минат сборойници,
сборойници, ратайници.
Ще ги пита Божа майка:
- Видехте ли моя синка?
Ратайници отговарят:
- И да видим, не познаваме.
Божа майка отговаря:
- Той е личен и приличен -
на гърди му ясно слънце,
на плещи му ясен месец,
по поли му дребни звезди.
Ратайници отговарят:
- Видяхме го тата долу,
тата долу, в долно селце,
в долно селце, на ламбанта,
добра коня подковава,
у левица дребни клинци,
у десница чаша вино.
Стежерово, Свищовско; коледна - на ковач (Стоин-ССБ, № 98 - "Божа
майка пита за сина си"); вариант и в Архив КБЛ-ВТУ.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|