|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка изгубила сина си и го дири
Тръгнала й Маркова майка,
да си дири неин Марка,
неин Марка, Дели Марка,
срещнало я ясно слънце.
Отговаря Маркова майка:
- Ой те, тебе, ясно слънце,
като хвърчиш нависоко,
като гледаш нашироко,
нали видя моя Марка?
Отговаря ясно слънце:
- Ой те, тебе, Маркова мале,
и да видя, не познавам,
не познавам твоя Марка.
Отговаря Маркова майка:
- Ой те, тебе, ясно слънце,
моя Марко твърде личен,
твърде личен, та й приличен -
на гърди му й ясен месец,
на плещи му й ясни звезди.
Отговаря ясно слънце:
- Видях го, видях, Маркова мале,
татък долу в Анадола,
бий ми се с триста турци,
с триста турци еничери.
Ранили го триста рани,
триста рани куршумени;
седеше си под череша,
под череша столовата,
на череша сив боздуган.
Отговаря Дели Марко:
- Ой те, тебе, сив боздуган,
та прехвръкни бял Дунава,
та набери триста билки,
триста билки от сладките,
та си вържи триста рани,
ще те храня с бяло месо,
с бяло месо пауново,
ще те поя с черни кърви,
с черни кърви еничерски.
Ой наздраве в тази къща,
от Бога ти много здраве!
Голямо Алъчкьой, дн. Плачидол, Добричко (СбНУ 4, с. 7, № 9); сив
боздуган - сив, боз дуган/доган.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010
|