* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Загуби си стара майка,
загуби си малко момче,
че тръгна да го търси,
от край земя, до край земя,
че си срещна ясно слънце,
как го срещна, тъй го пита:
- Ой та тебе, ясно слънце,
кат изгряваш от край земя,
не видя ли мойто момче?
Отговаря ясно слънце:
- Да го видя, не го познавам,
но най си видях Дели Марка,
Дели Марко бой се бие,
бой се бие с керван турци.
Как се бие, тъй се рани,
седемдесет люти рани,
как се рани слезе от конче,
слезе от конче, метна чадърче,
легна долу болен да лежи.
От де се зе сурло орле,
че му кацна на чадъра,
на чадъра, на дръвчето.
Спровикна се Дели Марко:
"Ой та тебе сурло орле,
не ми кацай на чадъра,
на чадъра, на дръвчето,
че ощ' ме държи дясна ръка,
ще извадя тънка сабя,
ще откъсна сурлова глава!"
Че се дигна сурло орле,
че си отиде у росно ливаде,
набра седемдесет люти билки.
Дет' го остави, там го завари,
че си пусна люти билки,
че си върза люти рани,
че си скочи Дели Марко,
че си стигна керван турци,
по-малкото със сабя сече,
по-многото с кон завлече.
Се изпровикна Дели Марко:
"Ой те тебе, сурло орле,
дето си, тука да стоиш,
да те нахраня с турско месо,
ний с тебе братя да бъдем,
братя да бъдем, братя да станем!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010