* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Ясна се зора зазорило
низ хубава Влашка земя;
не е било ясната зора,
най е било Маркова майка.
Отиваше да си търси,
да си търси сина си Марка.
На път срещна ясното слънце:
- Добра среща, ясно слънце.
- Дал Бог добро, Маркова мале.
Ой ми те, Маркова майка,
та къде ми път пътуваш?
- Отвадям си, ясно слънце,
да си търся сина си Марка.
Та не видя ли мой го Марка?
- И да го видя, не го познавам.
- Моя го Марко личен-приличен,
със ясен месец препасан беше,
със дребни звезди насипан беше.
- Видях го, видях, Маркова мале,
ют най страна, я у Румнянско.
Възседнал беше хранено коня,
отиваше кум да кумува.
На пътя срещна четирийси,
четирийси еничеря,
та си запита еничери.
Еничери отговарят:
"Слизай от ранено коня,
да не кървавиш сините седла,
сините седла, жълтите юзди"
Той го е яд доядяло,
яд доядяло, жал дожеляло,
та е помъкнал тънката сабя -
еднъж я Марко налево махна,
доде Марко надесно махна,
кон му до грива потъна в леш,
дор зингии във ясни кърви.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010